Ние, двете
Някак си трябва да го поделим,
ти си му близкото минало,
аз съм родената в мъжкия сън,
с мен във прегръдки заспива.
Ти си във спомените през деня,
аз съм магия във мрака,
ти си цветята на пролетта,
аз пък съм есенно злато.
Ти си онази тревожна сълза,
дето стои неизплакана,
аз пък съм другата тежка сълза,
късно смутила душата му.
Той ни обича и двете, нали,
пази ни двете в сърцето,
аз съм последния стон от любов,
ти любовта си отнета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Атанасова Всички права запазени
