Някак си трябва да го поделим,
ти си му близкото минало,
аз съм родената в мъжкия сън,
с мен във прегръдки заспива.
Ти си във спомените през деня,
аз съм магия във мрака,
ти си цветята на пролетта,
аз пък съм есенно злато.
Ти си онази тревожна сълза,
дето стои неизплакана,
аз пък съм другата тежка сълза,
късно смутила душата му.
Той ни обича и двете, нали,
пази ни двете в сърцето,
аз съм последния стон от любов,
ти любовта си отнета.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
