12 ago 2008, 13:35

Ние ги убихме

  Poesía » Civil
1.5K 1 3
Защо брутални сме като животни
и бутаме ги пак към пропастта.
Не виждаме ли колко са самотни,
а поднасяме ги с цвете на смъртта.

Виновни сме, че всеки ден поне
едно дете се слива в светлината
и фалшиво със глави на рамене
роним сълзи за децата.

Сега на светлината те деца са
и съдят ни, макар и вече късно.
Така и не разбрахме те какви са
и така и ги убихме лесно.

Ако бяхме се загрижили за малко,
към хапчетата нямаше да се обърнат,
но човекът си е егоист и жалко,
наркоманите не ще се върнат.

Нека подадем ръка на тези, които
още са тук и със нас.
И нека упрекнем всички тези, които
казват "ще опитам и аз".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разтърсващо!Силно!Браво!!!
  • Стряскащо и реалистично. Много истински стих! Ще е хубаво ако повече хора се замислят на тази тема като теб. Прекрасна идея за прекрасен стих... Браво!!!
  • ...болезнена истина,колко жалко че повечето хора няма да обърнат внимание на това послание...
    Страхотна идея но в момента светът е така устроен че едва ли някой му пука за "нуждаещите" и няма кой да ти отговори с положителност на въпроса "Защо?".

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...