12 ago 2008, 13:35

Ние ги убихме

  Poesía » Civil
1.5K 1 3
Защо брутални сме като животни
и бутаме ги пак към пропастта.
Не виждаме ли колко са самотни,
а поднасяме ги с цвете на смъртта.

Виновни сме, че всеки ден поне
едно дете се слива в светлината
и фалшиво със глави на рамене
роним сълзи за децата.

Сега на светлината те деца са
и съдят ни, макар и вече късно.
Така и не разбрахме те какви са
и така и ги убихме лесно.

Ако бяхме се загрижили за малко,
към хапчетата нямаше да се обърнат,
но човекът си е егоист и жалко,
наркоманите не ще се върнат.

Нека подадем ръка на тези, които
още са тук и със нас.
И нека упрекнем всички тези, които
казват "ще опитам и аз".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разтърсващо!Силно!Браво!!!
  • Стряскащо и реалистично. Много истински стих! Ще е хубаво ако повече хора се замислят на тази тема като теб. Прекрасна идея за прекрасен стих... Браво!!!
  • ...болезнена истина,колко жалко че повечето хора няма да обърнат внимание на това послание...
    Страхотна идея но в момента светът е така устроен че едва ли някой му пука за "нуждаещите" и няма кой да ти отговори с положителност на въпроса "Защо?".

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...