Ние ги убихме
и бутаме ги пак към пропастта.
Не виждаме ли колко са самотни,
а поднасяме ги с цвете на смъртта.
Виновни сме, че всеки ден поне
едно дете се слива в светлината
и фалшиво със глави на рамене
роним сълзи за децата.
Сега на светлината те деца са
и съдят ни, макар и вече късно.
Така и не разбрахме те какви са
и така и ги убихме лесно.
Ако бяхме се загрижили за малко,
към хапчетата нямаше да се обърнат,
но човекът си е егоист и жалко,
наркоманите не ще се върнат.
Нека подадем ръка на тези, които
още са тук и със нас.
И нека упрекнем всички тези, които
казват "ще опитам и аз".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Илчева Всички права запазени