12 авг. 2008 г., 13:35

Ние ги убихме 

  Поэзия » Гражданская
1119 1 3
Защо брутални сме като животни
и бутаме ги пак към пропастта.
Не виждаме ли колко са самотни,
а поднасяме ги с цвете на смъртта.

Виновни сме, че всеки ден поне
едно дете се слива в светлината
и фалшиво със глави на рамене
роним сълзи за децата.

Сега на светлината те деца са
и съдят ни, макар и вече късно.
Така и не разбрахме те какви са
и така и ги убихме лесно.

Ако бяхме се загрижили за малко,
към хапчетата нямаше да се обърнат,
но човекът си е егоист и жалко,
наркоманите не ще се върнат.

Нека подадем ръка на тези, които
още са тук и със нас.
И нека упрекнем всички тези, които
казват "ще опитам и аз".

© Даниела Илчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разтърсващо!Силно!Браво!!!
  • Стряскащо и реалистично. Много истински стих! Ще е хубаво ако повече хора се замислят на тази тема като теб. Прекрасна идея за прекрасен стих... Браво!!!
  • ...болезнена истина,колко жалко че повечето хора няма да обърнат внимание на това послание...
    Страхотна идея но в момента светът е така устроен че едва ли някой му пука за "нуждаещите" и няма кой да ти отговори с положителност на въпроса "Защо?".
Предложения
: ??:??