Ние, хòрата, сме тъй ранени,
с душевната си болка скрита.
С толкова много проблеми
и поне една надежда убита.
И носим своите разбити сърца,
несмеещи да пророним сълзи.
Крием се от себе си и света,
бягаме, знаейки, че ни боли.
Поглеждаме се често в очите
и сглобяваме цялата картина.
Накрая оставаме ние самите,
с цветовете на душа ранима.