Ние, хората

Ние, хòрата, сме тъй ранени,

с душевната си болка скрита.

С толкова много проблеми 

и поне една надежда убита.

И носим своите разбити сърца,

несмеещи да пророним сълзи.

Крием се от себе си и света,

бягаме, знаейки, че ни боли.

Поглеждаме се често в очите

и сглобяваме цялата картина.

Накрая оставаме ние самите,

с цветовете на душа ранима.