14 nov 2008, 16:44

Ние продължаваме!

751 0 2
 

IT IS CONTINUING

 

 

Вий може би очаквахте завършек

на случката с внезапен край.

Роптаете срещу творбата незавършена,

но незавършена ще си остане тя.

 

Когато любовта не гасне,

тя може да стопи айсберговия лед;

когато полюсите пасват,

те трябва да са две по две.

 

Когато мъката не стихва

и още жар в очичките гори;

когато да си сам е непривично,

пак може любовта да се роди.

 

И все по-пламенна ще става,

с изострени от болка сетива,

но не със роза, а стръкче от тинтява

ще паднем друг в другите крака.

 

Изправили се вече пред екрана,

актьорската игра ще подновим,

за да поддържаме във дух романа

за принцесата и момъка един.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дивата Лагуна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ехе,браво!!!Има яко продължение!Дано има "и заживели щастливо до края на дните си"!!!Хубаво и забавно пишеш!
  • Добреее! Признавам си- аз роптаех и държах да има продължение! И благодаря за това!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...