14.11.2008 г., 16:44

Ние продължаваме!

742 0 2
 

IT IS CONTINUING

 

 

Вий може би очаквахте завършек

на случката с внезапен край.

Роптаете срещу творбата незавършена,

но незавършена ще си остане тя.

 

Когато любовта не гасне,

тя може да стопи айсберговия лед;

когато полюсите пасват,

те трябва да са две по две.

 

Когато мъката не стихва

и още жар в очичките гори;

когато да си сам е непривично,

пак може любовта да се роди.

 

И все по-пламенна ще става,

с изострени от болка сетива,

но не със роза, а стръкче от тинтява

ще паднем друг в другите крака.

 

Изправили се вече пред екрана,

актьорската игра ще подновим,

за да поддържаме във дух романа

за принцесата и момъка един.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дивата Лагуна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ехе,браво!!!Има яко продължение!Дано има "и заживели щастливо до края на дните си"!!!Хубаво и забавно пишеш!
  • Добреее! Признавам си- аз роптаех и държах да има продължение! И благодаря за това!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...