14 нояб. 2008 г., 16:44

Ние продължаваме!

750 0 2
 

IT IS CONTINUING

 

 

Вий може би очаквахте завършек

на случката с внезапен край.

Роптаете срещу творбата незавършена,

но незавършена ще си остане тя.

 

Когато любовта не гасне,

тя може да стопи айсберговия лед;

когато полюсите пасват,

те трябва да са две по две.

 

Когато мъката не стихва

и още жар в очичките гори;

когато да си сам е непривично,

пак може любовта да се роди.

 

И все по-пламенна ще става,

с изострени от болка сетива,

но не със роза, а стръкче от тинтява

ще паднем друг в другите крака.

 

Изправили се вече пред екрана,

актьорската игра ще подновим,

за да поддържаме във дух романа

за принцесата и момъка един.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дивата Лагуна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ехе,браво!!!Има яко продължение!Дано има "и заживели щастливо до края на дните си"!!!Хубаво и забавно пишеш!
  • Добреее! Признавам си- аз роптаех и държах да има продължение! И благодаря за това!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...