10 dic 2009, 23:32

Ние с теб 

  Poesía » Versos blancos
555 0 1

И връхлитам в живота ти като същност,

която отдавна прокуждаш

от масата на вечеря.

Непокорен спомен съм,

възкръснал от сънищата ти

и се вкопчвам във теб като

настъпваща зима.

Напролет ще бъде различно.

С дъх на неизбежност ще се случваме,

защото с тебе сме материя,

дошла от минали животи,

за да можем днес да се погубим.

© Полина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • защото с тебе сме материя,
    дошла от минали животи,
    за да можем днес да се погубим... 6 от мен
Propuestas
: ??:??