Ние с теб

10.12.2009 г., 23:32 ч.

Поезия » Бели стихове

554 0 1

И връхлитам в живота ти като същност,

която отдавна прокуждаш

от масата на вечеря.

Непокорен спомен съм,

възкръснал от сънищата ти

и се вкопчвам във теб като

настъпваща зима.

Напролет ще бъде различно.

С дъх на неизбежност ще се случваме,

защото с тебе сме материя,

дошла от минали животи,

за да можем днес да се погубим.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.