И връхлитам в живота ти като същност,
която отдавна прокуждаш
от масата на вечеря.
Непокорен спомен съм,
възкръснал от сънищата ти
и се вкопчвам във теб като
настъпваща зима.
Напролет ще бъде различно.
С дъх на неизбежност ще се случваме,
защото с тебе сме материя,
дошла от минали животи,
за да можем днес да се погубим.
© Полина All rights reserved.
дошла от минали животи,
за да можем днес да се погубим... 6 от мен