И връхлитам в живота ти като същност,
която отдавна прокуждаш
от масата на вечеря.
Непокорен спомен съм,
възкръснал от сънищата ти
и се вкопчвам във теб като
настъпваща зима.
Напролет ще бъде различно.
С дъх на неизбежност ще се случваме,
защото с тебе сме материя,
дошла от минали животи,
за да можем днес да се погубим.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up