И връхлитам в живота ти като същност,
която отдавна прокуждаш
от масата на вечеря.
Непокорен спомен съм,
възкръснал от сънищата ти
и се вкопчвам във теб като
настъпваща зима.
Напролет ще бъде различно.
С дъх на неизбежност ще се случваме,
защото с тебе сме материя,
дошла от минали животи,
за да можем днес да се погубим.
© Полина All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
