Има толкова свобода... някъде... там

 Спомeни... истини... лъжи...   не знам

 Като Прометей разпнат и прикован...

 Бях... там, когато слънцето целуна морето

 Някъде в края, където започва началото,

 В земята кална намерих звезден прах

 И нищо... цялото познание нищо е...  крах. 

 Времето тече без сянка на съмнение... 

 Взрив, частици, атоми - ние сме и не сме.

 Пътувамe, към величието на мига...

 Там... където думите лишени са от съдържание.

 Да бъде... да бъде така... нека бъде...

 Няма реалност... Обичам Те...