17 abr 2007, 1:35

Ние сме и ние не сме

  Poesía
1.2K 0 1



 Има толкова свобода... някъде... там

 Спомeни... истини... лъжи...   не знам

 Като Прометей разпнат и прикован...

 Бях... там, когато слънцето целуна морето

 Някъде в края, където започва началото,

 В земята кална намерих звезден прах


 И нищо... цялото познание нищо е...  крах. 

 Времето тече без сянка на съмнение... 

 Взрив, частици, атоми - ние сме и не сме.

 Пътувамe, към величието на мига...

 Там... където думите лишени са от съдържание.


 Да бъде... да бъде така... нека бъде...


 Няма реалност... Обичам Те...  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Реалност има и мисля, че правилно си я усетил.Тя я всичко,което си описал.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...