17 abr 2007, 1:35

Ние сме и ние не сме

Poesía

1.2K 0 1

Има толкова свобода... някъде... там

Спомeни... истини... лъжи... не знам

Като Прометей разпнат и прикован...

Бях... там, когато слънцето целуна морето

Някъде в края, където започва началото,

В земята кална намерих звезден прах

И нищо... цялото познание нищо е... крах.

Времето тече без сянка на съмнение...

Взрив, частици, атоми - ние сме и не сме.

Пътувамe, към величието на мига...

Там... където думите лишени са от съдържание.

Да бъде... да бъде така... нека бъде...

Няма реалност... Обичам Те...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

seal_69 (Светла)

Реалност има и мисля, че правилно си я усетил.Тя я всичко,което си описал.

2007-04-30T20:09:31+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0