17 апр. 2007 г., 01:35

Ние сме и ние не сме

Поэзия

1.2K 0 1

Има толкова свобода... някъде... там

Спомeни... истини... лъжи... не знам

Като Прометей разпнат и прикован...

Бях... там, когато слънцето целуна морето

Някъде в края, където започва началото,

В земята кална намерих звезден прах

И нищо... цялото познание нищо е... крах.

Времето тече без сянка на съмнение...

Взрив, частици, атоми - ние сме и не сме.

Пътувамe, към величието на мига...

Там... където думите лишени са от съдържание.

Да бъде... да бъде така... нека бъде...

Няма реалност... Обичам Те...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0