17 апр. 2007 г., 01:35

Ние сме и ние не сме

Поэзия

1.2K 0 1

Има толкова свобода... някъде... там

Спомeни... истини... лъжи... не знам

Като Прометей разпнат и прикован...

Бях... там, когато слънцето целуна морето

Някъде в края, където започва началото,

В земята кална намерих звезден прах

И нищо... цялото познание нищо е... крах.

Времето тече без сянка на съмнение...

Взрив, частици, атоми - ние сме и не сме.

Пътувамe, към величието на мига...

Там... където думите лишени са от съдържание.

Да бъде... да бъде така... нека бъде...

Няма реалност... Обичам Те...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬