17.04.2007 г., 1:35

Ние сме и ние не сме

1.2K 0 1



 Има толкова свобода... някъде... там

 Спомeни... истини... лъжи...   не знам

 Като Прометей разпнат и прикован...

 Бях... там, когато слънцето целуна морето

 Някъде в края, където започва началото,

 В земята кална намерих звезден прах


 И нищо... цялото познание нищо е...  крах. 

 Времето тече без сянка на съмнение... 

 Взрив, частици, атоми - ние сме и не сме.

 Пътувамe, към величието на мига...

 Там... където думите лишени са от съдържание.


 Да бъде... да бъде така... нека бъде...


 Няма реалност... Обичам Те...  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Реалност има и мисля, че правилно си я усетил.Тя я всичко,което си описал.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...