17.04.2007 г., 1:35

Ние сме и ние не сме

1.2K 0 1



 Има толкова свобода... някъде... там

 Спомeни... истини... лъжи...   не знам

 Като Прометей разпнат и прикован...

 Бях... там, когато слънцето целуна морето

 Някъде в края, където започва началото,

 В земята кална намерих звезден прах


 И нищо... цялото познание нищо е...  крах. 

 Времето тече без сянка на съмнение... 

 Взрив, частици, атоми - ние сме и не сме.

 Пътувамe, към величието на мига...

 Там... където думите лишени са от съдържание.


 Да бъде... да бъде така... нека бъде...


 Няма реалност... Обичам Те...  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Реалност има и мисля, че правилно си я усетил.Тя я всичко,което си описал.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...