Apr 17, 2007, 1:35 AM

Ние сме и ние не сме

Poetry

1.2K 0 1

Има толкова свобода... някъде... там

Спомeни... истини... лъжи... не знам

Като Прометей разпнат и прикован...

Бях... там, когато слънцето целуна морето

Някъде в края, където започва началото,

В земята кална намерих звезден прах

И нищо... цялото познание нищо е... крах.

Времето тече без сянка на съмнение...

Взрив, частици, атоми - ние сме и не сме.

Пътувамe, към величието на мига...

Там... където думите лишени са от съдържание.

Да бъде... да бъде така... нека бъде...

Няма реалност... Обичам Те...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

seal_69 (Светла)

Реалност има и мисля, че правилно си я усетил.Тя я всичко,което си описал.

2007-04-30T20:09:31+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0