22 abr 2008, 16:14

Ние сме ТЕ и ТЕ са ТЕ чрез НАС

  Poesía
1.1K 0 4
 

Горещо, пурпурно червено и парещо

лапа и дъвче първично.

Лиги капят от хищната му челюст...

Пукот на погълнати кости,

кръв се лее

на жива и млада плът,

безпомощно попиваща в пръстта -

защото от там сме уж направени,

но и там ще отидем, изпълнявайки покорно

зловещата покана на смъртта...

Проблеми - възможности,

безмълвно сковани

носим на своите рамене...

Тичаме до безсилие, до припадък

в бездънното гърло на своето битие...

Така забързани

забравяме за Другите,

потискаме човешкото,

затриваме го бавно - сигурно

от същността,

последицата е жестока... Самота.

Къде са познатите герои,

които да ни водят напред,

които да ни служат за пример,

които с вик да ни припомнят,

че всеки от нас не е просто човек?

Кое е нещо велико?

Великото се избира...

То е различно - То диша...

Ние го правим такова... чрез Другите -

Другите някога.

Онези, хванала ги липсата сега,

без предположения къде ще са в бъдещето -

отмерващо секунда, минута, а може би час...

Ние сме ТЕ

                и ТЕ са ТЕ

                         чрез НАС.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотни въпроси и отговори.Хилядолетия търсещи мисли затворени в стих.Поздрави.
  • Много уникално звучи и истинско!Поздрави!
  • Стих с философски замисъл. Има дълбочина и заряд.
    Светъл поздрав за теб, Галя!
  • Идеята ти е много силна. Можеш да го оформиш и доусъвършенстваш малко технически - има потенциал да стане наистина добро.
    Поздрави

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...