Ние сме ТЕ и ТЕ са ТЕ чрез НАС
Горещо, пурпурно червено и парещо
лапа и дъвче първично.
Лиги капят от хищната му челюст...
Пукот на погълнати кости,
кръв се лее
на жива и млада плът,
безпомощно попиваща в пръстта -
защото от там сме уж направени,
но и там ще отидем, изпълнявайки покорно
зловещата покана на смъртта...
Проблеми - възможности,
безмълвно сковани
носим на своите рамене...
Тичаме до безсилие, до припадък
в бездънното гърло на своето битие...
Така забързани
забравяме за Другите,
потискаме човешкото,
затриваме го бавно - сигурно
от същността,
последицата е жестока... Самота.
Къде са познатите герои,
които да ни водят напред,
които да ни служат за пример,
които с вик да ни припомнят,
че всеки от нас не е просто човек?
Кое е нещо велико?
Великото се избира...
То е различно - То диша...
Ние го правим такова... чрез Другите -
Другите някога.
Онези, хванала ги липсата сега,
без предположения къде ще са в бъдещето -
отмерващо секунда, минута, а може би час...
Ние сме ТЕ
и ТЕ са ТЕ
чрез НАС.
© Мир All rights reserved.
