22.04.2008 г., 16:14

Ние сме ТЕ и ТЕ са ТЕ чрез НАС

1.1K 0 4
 

Горещо, пурпурно червено и парещо

лапа и дъвче първично.

Лиги капят от хищната му челюст...

Пукот на погълнати кости,

кръв се лее

на жива и млада плът,

безпомощно попиваща в пръстта -

защото от там сме уж направени,

но и там ще отидем, изпълнявайки покорно

зловещата покана на смъртта...

Проблеми - възможности,

безмълвно сковани

носим на своите рамене...

Тичаме до безсилие, до припадък

в бездънното гърло на своето битие...

Така забързани

забравяме за Другите,

потискаме човешкото,

затриваме го бавно - сигурно

от същността,

последицата е жестока... Самота.

Къде са познатите герои,

които да ни водят напред,

които да ни служат за пример,

които с вик да ни припомнят,

че всеки от нас не е просто човек?

Кое е нещо велико?

Великото се избира...

То е различно - То диша...

Ние го правим такова... чрез Другите -

Другите някога.

Онези, хванала ги липсата сега,

без предположения къде ще са в бъдещето -

отмерващо секунда, минута, а може би час...

Ние сме ТЕ

                и ТЕ са ТЕ

                         чрез НАС.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотни въпроси и отговори.Хилядолетия търсещи мисли затворени в стих.Поздрави.
  • Много уникално звучи и истинско!Поздрави!
  • Стих с философски замисъл. Има дълбочина и заряд.
    Светъл поздрав за теб, Галя!
  • Идеята ти е много силна. Можеш да го оформиш и доусъвършенстваш малко технически - има потенциал да стане наистина добро.
    Поздрави

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...