22.04.2008 г., 16:14

Ние сме ТЕ и ТЕ са ТЕ чрез НАС

1.1K 0 4
 

Горещо, пурпурно червено и парещо

лапа и дъвче първично.

Лиги капят от хищната му челюст...

Пукот на погълнати кости,

кръв се лее

на жива и млада плът,

безпомощно попиваща в пръстта -

защото от там сме уж направени,

но и там ще отидем, изпълнявайки покорно

зловещата покана на смъртта...

Проблеми - възможности,

безмълвно сковани

носим на своите рамене...

Тичаме до безсилие, до припадък

в бездънното гърло на своето битие...

Така забързани

забравяме за Другите,

потискаме човешкото,

затриваме го бавно - сигурно

от същността,

последицата е жестока... Самота.

Къде са познатите герои,

които да ни водят напред,

които да ни служат за пример,

които с вик да ни припомнят,

че всеки от нас не е просто човек?

Кое е нещо велико?

Великото се избира...

То е различно - То диша...

Ние го правим такова... чрез Другите -

Другите някога.

Онези, хванала ги липсата сега,

без предположения къде ще са в бъдещето -

отмерващо секунда, минута, а може би час...

Ние сме ТЕ

                и ТЕ са ТЕ

                         чрез НАС.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотни въпроси и отговори.Хилядолетия търсещи мисли затворени в стих.Поздрави.
  • Много уникално звучи и истинско!Поздрави!
  • Стих с философски замисъл. Има дълбочина и заряд.
    Светъл поздрав за теб, Галя!
  • Идеята ти е много силна. Можеш да го оформиш и доусъвършенстваш малко технически - има потенциал да стане наистина добро.
    Поздрави

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...