27 abr 2017, 11:24  

Никакви въпроси

  Poesía » Otra
512 0 12

Убежище, вратата своя разтвори,

желая в твоята утроба да проникна.

Да, бил съм в пещерата ти преди

сезам от ключ да се превърне в тиква.

 

Магията на думичката свобода

избира кой да носи овча кожа,

дарявайки го с власт и над смъртта,

и с нрав, способен да обикне ножа,

 

но стадото не мисли за това

чия снага превръща се във гозба.

Денят вечеря с вечните слова

и храносмила сигурната полза.

 

Дойдох, за миг поне, да съблека

костюма, който друг не ще да носи.

Не, друг не ща да облека

и няма да задавам никакви въпроси.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...