27 abr 2017, 11:24  

Никакви въпроси

  Poesía » Otra
509 0 12

Убежище, вратата своя разтвори,

желая в твоята утроба да проникна.

Да, бил съм в пещерата ти преди

сезам от ключ да се превърне в тиква.

 

Магията на думичката свобода

избира кой да носи овча кожа,

дарявайки го с власт и над смъртта,

и с нрав, способен да обикне ножа,

 

но стадото не мисли за това

чия снага превръща се във гозба.

Денят вечеря с вечните слова

и храносмила сигурната полза.

 

Дойдох, за миг поне, да съблека

костюма, който друг не ще да носи.

Не, друг не ща да облека

и няма да задавам никакви въпроси.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...