Никакви въпроси
Убежище, вратата своя разтвори,
желая в твоята утроба да проникна.
Да, бил съм в пещерата ти преди
сезам от ключ да се превърне в тиква.
Магията на думичката свобода
избира кой да носи овча кожа,
дарявайки го с власт и над смъртта,
и с нрав, способен да обикне ножа,
но стадото не мисли за това
чия снага превръща се във гозба.
Денят вечеря с вечните слова
и храносмила сигурната полза.
Дойдох, за миг поне, да съблека
костюма, който друг не ще да носи.
Не, друг не ща да облека
и няма да задавам никакви въпроси.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
