27.04.2017 г., 11:24 ч.  

Никакви въпроси 

  Поезия » Друга
302 0 12

Убежище, вратата своя разтвори,

желая в твоята утроба да проникна.

Да, бил съм в пещерата ти преди

сезам от ключ да се превърне в тиква.

 

Магията на думичката свобода

избира кой да носи овча кожа,

дарявайки го с власт и над смъртта,

и с нрав, способен да обикне ножа,

 

но стадото не мисли за това

чия снага превръща се във гозба.

Денят вечеря с вечните слова

и храносмила сигурната полза.

 

Дойдох, за миг поне, да съблека

костюма, който друг не ще да носи.

Не, друг не ща да облека

и няма да задавам никакви въпроси.

 

 

 

 

 

 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??