23 mar 2018, 1:32

Никога

  Poesía » Civil
878 1 0

        Никога

 

От мене никога не ще избягаш,

не се опитвай, сили не хаби.

Заключен здраво си в сърцето ми

и там ще си, докато обичта гори.

 

Аз търся твоите пътища в живота,

по тях ще мина, теб да разгадая.

Искам да докосна в теб доброто,

което щедро ти на всекиго даряваш.

 

Доброто твое откъде извира?

Изворчето там ли е, сред равнината,

под дъба вековен – весел исполин

с песента на птиците в листата.

 

Или е там, под хълма умълчан,

легнал върху дъхави ливади,

упоили с аромата твоята душа,

душите и на стари, и на млади...

 

Ще обходя твойте пътища в живота,

ще открия изворчето твое на доброто,

с което жаждата на всеки утоляваш.

От мене никога не ще избягаш....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...