23 mar 2018, 1:32

Никога

  Poesía » Civil
884 1 0

        Никога

 

От мене никога не ще избягаш,

не се опитвай, сили не хаби.

Заключен здраво си в сърцето ми

и там ще си, докато обичта гори.

 

Аз търся твоите пътища в живота,

по тях ще мина, теб да разгадая.

Искам да докосна в теб доброто,

което щедро ти на всекиго даряваш.

 

Доброто твое откъде извира?

Изворчето там ли е, сред равнината,

под дъба вековен – весел исполин

с песента на птиците в листата.

 

Или е там, под хълма умълчан,

легнал върху дъхави ливади,

упоили с аромата твоята душа,

душите и на стари, и на млади...

 

Ще обходя твойте пътища в живота,

ще открия изворчето твое на доброто,

с което жаждата на всеки утоляваш.

От мене никога не ще избягаш....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...