Никога

От мене никога не ще избягаш,

не се опитвай, сили не хаби.

Заключен здраво си в сърцето ми

и там ще си, докато обичта гори.

Аз търся твоите пътища в живота,

по тях ще мина, теб да разгадая.

Искам да докосна в теб доброто,

което щедро ти на всекиго даряваш.

Доброто твое откъде извира?

Изворчето там ли е, сред равнината,

под дъба вековен – весел исполин

с песента на птиците в листата.

Или е там, под хълма умълчан,

легнал върху дъхави ливади,

упоили с аромата твоята душа,

душите и на стари, и на млади...

Ще обходя твойте пътища в живота,

ще открия изворчето твое на доброто,

с което жаждата на всеки утоляваш.

От мене никога не ще избягаш....