Mar 23, 2018, 1:32 AM

Никога

  Poetry » Civic
889 1 0

        Никога

 

От мене никога не ще избягаш,

не се опитвай, сили не хаби.

Заключен здраво си в сърцето ми

и там ще си, докато обичта гори.

 

Аз търся твоите пътища в живота,

по тях ще мина, теб да разгадая.

Искам да докосна в теб доброто,

което щедро ти на всекиго даряваш.

 

Доброто твое откъде извира?

Изворчето там ли е, сред равнината,

под дъба вековен – весел исполин

с песента на птиците в листата.

 

Или е там, под хълма умълчан,

легнал върху дъхави ливади,

упоили с аромата твоята душа,

душите и на стари, и на млади...

 

Ще обходя твойте пътища в живота,

ще открия изворчето твое на доброто,

с което жаждата на всеки утоляваш.

От мене никога не ще избягаш....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....