23 мар. 2018 г., 01:32

Никога

882 1 0

        Никога

 

От мене никога не ще избягаш,

не се опитвай, сили не хаби.

Заключен здраво си в сърцето ми

и там ще си, докато обичта гори.

 

Аз търся твоите пътища в живота,

по тях ще мина, теб да разгадая.

Искам да докосна в теб доброто,

което щедро ти на всекиго даряваш.

 

Доброто твое откъде извира?

Изворчето там ли е, сред равнината,

под дъба вековен – весел исполин

с песента на птиците в листата.

 

Или е там, под хълма умълчан,

легнал върху дъхави ливади,

упоили с аромата твоята душа,

душите и на стари, и на млади...

 

Ще обходя твойте пътища в живота,

ще открия изворчето твое на доброто,

с което жаждата на всеки утоляваш.

От мене никога не ще избягаш....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...