25 abr 2006, 20:25

Никога не спрях да те обичам

  Poesía
1.1K 0 3

Никога не спрях да те обичам,

дори когато нараняваше ме без причина.

Не спрях и с обич да изричам

и отново да повтарям твойто име.

 

Не спрях да те обичам и когато

сърцето ми изтръгна и замина.

Когато ме остави да те чакам

без да знам дали отново ще те видя.

 

Не спрях да те обичам и тогава,

когато встрани от мен погледна.

Не престана да ми липсва до забрава

мирисът на кожата ти бледна.


И когато до теб не се събуждах вече
пак не спрях да те обичам.
Не спрях и да те наблюдавам отдалече,
за да имам стимул да се вричам.

Дори когато ме напусна и забрави

пак не спрях да те обичам.

След себе си хиляди спомени остави

през пръстите ми тихо да изтичат.

 

Никога да спра да те обичам няма,

чувствата ми ще ги има винаги.

Дай си ми сърцето моя измамо

или върни ми твоето завинаги!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...