Apr 25, 2006, 8:25 PM

Никога не спрях да те обичам

  Poetry
1.1K 0 3

Никога не спрях да те обичам,

дори когато нараняваше ме без причина.

Не спрях и с обич да изричам

и отново да повтарям твойто име.

 

Не спрях да те обичам и когато

сърцето ми изтръгна и замина.

Когато ме остави да те чакам

без да знам дали отново ще те видя.

 

Не спрях да те обичам и тогава,

когато встрани от мен погледна.

Не престана да ми липсва до забрава

мирисът на кожата ти бледна.


И когато до теб не се събуждах вече
пак не спрях да те обичам.
Не спрях и да те наблюдавам отдалече,
за да имам стимул да се вричам.

Дори когато ме напусна и забрави

пак не спрях да те обичам.

След себе си хиляди спомени остави

през пръстите ми тихо да изтичат.

 

Никога да спра да те обичам няма,

чувствата ми ще ги има винаги.

Дай си ми сърцето моя измамо

или върни ми твоето завинаги!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...