Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
308 8117
21 nov 2018, 18:27

Нима не е болка? 

  Poesía » Otra
457 10 30

Какво е Любов,

нима не е болка

душа прикована 

на кръст

кога е щастлива

с цветната рокля

а не в рана кървяща

сложила пръст.

В длани я стискам

до кръв ме изгаря

магма от чувства

вулканичен поток 

олтари създадох

тя ги събаря

поглеждам нагоре

далече е Бог.

Пия от нея

знам че убива

усещам отровата

бавно пълзи

сърцето утихва

песен  се чува

когато от любов 

се умира

няма сълзи.

 

Ноември,2018г

Варна,Гавраил

 

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ана,прочетох и ти благодаря за коментара!
  • Прочетох с вълнение написаното, поклон пред таланта ти! "Когато от любов се умира, няма сълзи"- вълнуващо, замислящо, пророческо, тъжно, но и много нежно едновременно!
  • Силвия,знам че с твоето невероятно въображение ти си я представяш още по- огнена от образа който и създадох.
  • Опустошителна я видях. Динамично и огнено стихотворение. Поздравления!
  • Иржи,завиждам на сърцето.Но паметта и чувствата тях как да излекуваме?
  • Гавраиле,
    Болките биват различни и по място, по сила и по вид
    една си на друга не приличат,освен,че от всички все боли...
    За физическите лек се намира-доктор,илач или скалпел,
    но тая,която от сърцето извира-изпепелява си жертвите с,жупел!
    Преживяното-всичко,което описваш е вярно.Умираш без сълзи многократно...
    На сърцето знай,че памет му липсва-забравило болката -,иска нова любов-адекватно!!
    Това е рецептата!.....
  • Василка,без нея животът действително като че ли е пълна безмислица.Тя е солта на живота.
  • Дочка,изгаря,боли но винаги ще я търсим защото е прекрасна!
  • Болка-голяма! Рана, но и смисъл за живот! Поздравление!
  • Ех, тази разливаща се лава от любов! Течаща по незнайни пътеки, но като живо въгленче ни топли при допир.
  • Влади,благодаря ти че си видял хубавото зрънце в стиха ми.Хубава слънчева събота ти желая!
  • Албена,това е само един опит защото темата е необозрима като самата Любов.Хубав ден ти желая!
  • Еси сълзите ги няма защото те са едно пресъхнало море!
    Хубаво настроение и вдъхновение ти желая!
  • Хари,поздрав и на теб в този слънчев ноемврийски ден!
  • Прекрасна любовна лирика, която докосва дълбоко сърцето! Поздравления и то мен, скъпи Приятелю!
  • Добър опит за психологически анализ на любовта... Но кой ли може да я разгадае?...Поздравления за вълнуващия стих, Гавраиле!
  • Много бавно се умира. И сълзите не помагат. Поздравления за прекрасния стих!
  • Поздравления, Гавраиле!
  • Ели,аз ти благодаря за присъствието!
  • Поздравления за финала!
  • Дочка,вдъхна ми оптимизъм.То и времето едно мрачно, сигурно за това стихът ми е толкова песимистичен.Чакам освен че съм жив да стана и игрив.Хубава вечер!
  • Не се умира. Но се боледува.
    И оздравяваш по метода клин
    дето клина бавничко избутва.
    И си готов. Игрив и жив..Амин!
  • Светла,знаем ги ние тези работи ей...
  • Сладко се умира от любов...
  • Благодаря за оценката и единомислието,Приятелю!
    Желая ти хубави събития през седмицата!
  • Много,много си прав,Приятелю!Много точен стих!Поздравления!
  • Илияна,винаги намираш нещо хубаво в стиховете ми за което ти благодаря!
  • Стиховете ти са разпознаваеми и по форма и по богатият и нежен изказ.
    И както Младен е споменал, наистина пораждаш мисли за любовта от различна гледна точка, даже и от философска. Благодаря за хубавите рими!
  • Младене,благодаря ти за обстойния коментар който винаги води до философски размисли.Хубава вечер ти желая!
  • Казват, че и Сократ е щял да умре от любов, ако не е била жена му, която го направила далновидно философ. Все пак му е останала утехата, че чрез Сократовата чаша е усетил отровата и нейното бавно пълзене из тялото... Пораждаш мисли за любовта, Гавраиле. И не само за нея! Поздрав!
Propuestas
: ??:??