21.11.2018 г., 18:27

Нима не е болка?

708 10 29

Какво е Любов,

нима не е болка

душа прикована 

на кръст

кога е щастлива

с цветната рокля

а не в рана кървяща

сложила пръст.

В длани я стискам

до кръв ме изгаря

магма от чувства

вулканичен поток 

олтари създадох

тя ги събаря

поглеждам нагоре

далече е Бог.

Пия от нея

знам че убива

усещам отровата

бавно пълзи

сърцето утихва

песен  се чува

когато от любов 

се умира

няма сълзи.

 

Ноември,2018г

Варна,Гавраил

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ана,прочетох и ти благодаря за коментара!
  • Прочетох с вълнение написаното, поклон пред таланта ти! "Когато от любов се умира, няма сълзи"- вълнуващо, замислящо, пророческо, тъжно, но и много нежно едновременно!
  • Силвия,знам че с твоето невероятно въображение ти си я представяш още по- огнена от образа който и създадох.
  • Опустошителна я видях. Динамично и огнено стихотворение. Поздравления!
  • Иржи,завиждам на сърцето.Но паметта и чувствата тях как да излекуваме?

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...