Роби (Роберт)
511 3523
21 sept 2018, 18:37

Нима ще й кажем: "У дома ни ти вече си чужда!" 

  Poesía
578 16 15

Любовта ни  умира. Мъждука едва.

У дома ни неволята влязла...

Като сянка се движиш, навела глава

и я вдигаш, когато изляза...

 

Не мълчи, говори – и за теб, и за мен,

не събирай в сърцето отрова!...

Доживяхме кошмара на този лош ден -

любовта ни за път е готова!...

 

Тя се свива  ненужна до външния праг -

непотребна, съвсем унизена!...

А отвън  я очаква студеният мрак -

поругана от теб и от мене...

 

Нима ще й кажем: „Прощавай, върви!

У дома ни ти вече си чужда.

Сърцата са празни и за теб не скърбим,

и от тебе тук  нямаме нужда!...”

 

© Роберт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??