Нима ще й кажем: "У дома ни ти вече си чужда!"
Любовта ни умира. Мъждука едва.
У дома ни неволята влязла...
Като сянка се движиш, навела глава
и я вдигаш, когато изляза...
Не мълчи, говори – и за теб, и за мен,
не събирай в сърцето отрова!...
Доживяхме кошмара на този лош ден -
любовта ни за път е готова!...
Тя се свива ненужна до външния праг -
непотребна, съвсем унизена!...
А отвън я очаква студеният мрак -
поругана от теб и от мене...
Нима ще й кажем: „Прощавай, върви!
У дома ни ти вече си чужда.
Сърцата са празни и за теб не скърбим,
и от тебе тук нямаме нужда!...”
© Роберт All rights reserved.
