Sep 21, 2018, 6:37 PM

Нима ще й кажем: "У дома ни ти вече си чужда!"

  Poetry
808 16 14

Любовта ни  умира. Мъждука едва.

У дома ни неволята влязла...

Като сянка се движиш, навела глава

и я вдигаш, когато изляза...

 

Не мълчи, говори – и за теб, и за мен,

не събирай в сърцето отрова!...

Доживяхме кошмара на този лош ден -

любовта ни за път е готова!...

 

Тя се свива  ненужна до външния праг -

непотребна, съвсем унизена!...

А отвън  я очаква студеният мрак -

поругана от теб и от мене...

 

Нима ще й кажем: „Прощавай, върви!

У дома ни ти вече си чужда.

Сърцата са празни и за теб не скърбим,

и от тебе тук  нямаме нужда!...”

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...