Роби (Роберт)
511 3486
21.09.2018 г., 18:37 ч.

Нима ще й кажем: "У дома ни ти вече си чужда!" 

  Поезия
638 16 14

Любовта ни  умира. Мъждука едва.

У дома ни неволята влязла...

Като сянка се движиш, навела глава

и я вдигаш, когато изляза...

 

Не мълчи, говори – и за теб, и за мен,

не събирай в сърцето отрова!...

Доживяхме кошмара на този лош ден -

любовта ни за път е готова!...

 

Тя се свива  ненужна до външния праг -

непотребна, съвсем унизена!...

А отвън  я очаква студеният мрак -

поругана от теб и от мене...

 

Нима ще й кажем: „Прощавай, върви!

У дома ни ти вече си чужда.

Сърцата са празни и за теб не скърбим,

и от тебе тук  нямаме нужда!...”

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??