Преда със думи, времето е кука,
невидимата нишка е съдба,
кълбото на живота е голямо
и дом е то на мисълта.
Обличам се със вяра - златна,
посипана от звездното небе,
щом слънцето за миг пристига,
душата няма да се предаде.
Обувам се със мъдрост преродена
и тръните в петите си церя,
живота е голяма сцена,
и път е той към старостта.
Вървя по него, даже си танцувам -
танго и валс, хоро дори...
от музиката на душата,
сърцето никога не спи.
И пея,като гладен вълк,
за щастие, любов и свобода...
Понякога превръщам се в орел
и в сънища далеч летя.
Людмила Стоянова
© Lyudmila Stoyanova Todos los derechos reservados