Преда със думи, времето е кука,
невидимата нишка е съдба,
кълбото на живота е голямо
и дом е то на мисълта.
Обличам се със вяра - златна,
посипана от звездното небе,
щом слънцето за миг пристига,
душата няма да се предаде.
Обувам се със мъдрост преродена
и тръните в петите си церя,
живота е голяма сцена,
и път е той към старостта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up