19.06.2024 г., 0:04

Нишки

567 0 0


Преда със думи, времето е кука,

невидимата нишка е съдба,  
кълбото на живота е голямо
и дом е то на мисълта.
Обличам се със вяра - златна, 
посипана от звездното небе, 
щом слънцето за миг пристига,
душата няма да се предаде. 
Обувам се със мъдрост преродена
и тръните в петите си церя,
живота е голяма сцена,
и път е той към старостта.
Вървя по него, даже си танцувам - 
танго и валс, хоро дори...
от музиката на душата, 
сърцето никога не спи. 
И пея,като гладен вълк,
за щастие, любов и свобода...
Понякога превръщам се в орел
и в сънища далеч летя.

 

Людмила Стоянова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...