19.06.2024 г., 0:04

Нишки

556 0 0


Преда със думи, времето е кука,

невидимата нишка е съдба,  
кълбото на живота е голямо
и дом е то на мисълта.
Обличам се със вяра - златна, 
посипана от звездното небе, 
щом слънцето за миг пристига,
душата няма да се предаде. 
Обувам се със мъдрост преродена
и тръните в петите си церя,
живота е голяма сцена,
и път е той към старостта.
Вървя по него, даже си танцувам - 
танго и валс, хоро дори...
от музиката на душата, 
сърцето никога не спи. 
И пея,като гладен вълк,
за щастие, любов и свобода...
Понякога превръщам се в орел
и в сънища далеч летя.

 

Людмила Стоянова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...