2 ago 2009, 1:11

Нищ 

  Poesía » Filosófica
820 0 8

Самотен щурец
на ръба на тротоара,
ти просиш за другите хляб.
За стари приятели – вино изгарящо,
камшик за бездарник
и враг.

Ти молиш за прошка,
защото си нямал желание
да оскърбиш.
Ти своята вяра изпиваш до капка
за нищия дом да градиш.

По твоята улица – грохот
 и пепел –
танцува пияният свят.
Не искаш
побратим и брат да те срещат
с препълнена чаша лъжа.

Щурецът
обича ли своето лято,
с протести раздира нощта,
а ние си мислим:
“О, как е прекрасно
 щурец да ни пее
в съня…”

© Теменуга Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??