2.08.2009 г., 1:11 ч.

Нищ 

  Поезия » Философска
685 0 8

Самотен щурец
на ръба на тротоара,
ти просиш за другите хляб.
За стари приятели – вино изгарящо,
камшик за бездарник
и враг.

Ти молиш за прошка,
защото си нямал желание
да оскърбиш.
Ти своята вяра изпиваш до капка
за нищия дом да градиш.

По твоята улица – грохот
 и пепел –
танцува пияният свят.
Не искаш
побратим и брат да те срещат
с препълнена чаша лъжа.

Щурецът
обича ли своето лято,
с протести раздира нощта,
а ние си мислим:
“О, как е прекрасно
 щурец да ни пее
в съня…”

© Теменуга Цонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??