Нищ
Самотен щурец
на ръба на тротоара,
ти просиш за другите хляб.
За стари приятели – вино изгарящо,
камшик за бездарник
и враг.
Ти молиш за прошка,
защото си нямал желание
да оскърбиш.
Ти своята вяра изпиваш до капка
за нищия дом да градиш.
По твоята улица – грохот
и пепел –
танцува пияният свят.
Не искаш
побратим и брат да те срещат
с препълнена чаша лъжа.
Щурецът
обича ли своето лято,
с протести раздира нощта,
а ние си мислим:
“О, как е прекрасно
щурец да ни пее
в съня…”
© Теменуга Цонева All rights reserved.
