Obra no adecuada para menores de 18 años
За тебе вече и
сълза не бих отронил
Не искам да живея вече
в таз агония
Нищо, че си сладичка
като арония.
За теб съм вече само
краставата жаба
от никой нецелуната.
...............................................
За теб съм само
миризмата в чаршафите.
За теб съм само спомен.
Спомен като пепелта
в камината
и двете празни чаши
....................................
Не знам защо това го пиша
не знам какво се случва
ала още те обичам.
(нищо, че си кучка)
Луд ли съм, не знам.
Затова, че още те обичам.
© Христо Манчев Todos los derechos reservados