Произведението не е подходящо за лица под 18 години
За тебе вече и
сълза не бих отронил
Не искам да живея вече
в таз агония
Нищо, че си сладичка
като арония.
За теб съм вече само
краставата жаба
от никой нецелуната.
...............................................
За теб съм само
миризмата в чаршафите.
За теб съм само спомен.
Спомен като пепелта
в камината
и двете празни чаши
....................................
Не знам защо това го пиша
не знам какво се случва
ала още те обичам.
(нищо, че си кучка)
Луд ли съм, не знам.
Затова, че още те обичам.
© Христо Манчев Всички права запазени