5 nov 2010, 19:20

Нищо друго

  Poesía » Otra
1.2K 0 22

 

Стената

 

  

                       „Ако имах и малко сили в ръката
                                и трябваше да напиша някоя дума,
                                написал бих смело върху стената:
                               "Това е стена!" И нищо друго.”

                                                                   Борис Христов

 

Така се случи – нямаше анонс.

Направо отпечата се върху ми.

Откърти се случайно като стон

и като стон помете всички думи.

 

Остана под езика – като кост -

да никне търпеливо с хъс на бурен.

Скова се като студ, библейски бос

и обичта му слънцето катури.

 

Изправи се – по-твърд и от стена.

По-тежък от вина – онази първа.

Не ми остави даже и една

причина да остана там. И мъртва.

 

Такъв се случи - просто бе стена.

Стената е стена, за да разделя.

Оттатък Юда - дуло на вина.

Отсам – Христос. За без пари разстрелян.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • с възхищение, Дарче...
    и моите почитания за Голямата Поезия...
  • Добре си дошла отново, Дарче! Перфектна, както винаги! Прегръщам те!
  • "По-тежък от вина – онази първа."

    По-тежък от вина е този стих
    съблича греховете само с поглед...
    Преглътнеш ли го - ще те раздели`
    на късчета стена без територия...

    Поклон, Мадам, разпиля ме...

  • Смъртта е началото на възкресението - но трябва да има стремеж към Бога - в мислите, в чувствата и в делата.Благодаря ти за посланието - четох и между редовете и си тръгвам богата от тук. Както винаги е било, всъщност.
  • Без думи....просто онемях и не намерих такива...Даре...!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...