И нищо повече не трябва в тази пролет -
един разцъфнал храст, за обич закопнял,
една обикновена, малка птичка в полет
и мъжки поглед, страстно полудял!
Възторжено небе след дъжд пороен,
дъга, пристигнала от чужди светове,
звезди, разсеяни сред звездоброя
и мъничко тъга в пастелни цветове...
В юмрук не стискай любовта ми - болно е...
Във тази пролет даже любовта цъфти,
ти разтвори без страх дланта си - волна е,
ала от тебе няма никога да отлети!
© Рада Димова Todos los derechos reservados