1 may 2013, 20:05

Нищо повече

  Poesía
671 0 4

 

 

                      И нищо повече не трябва в тази пролет -

                      един разцъфнал храст, за обич закопнял,

                      една обикновена, малка птичка в полет

                      и мъжки поглед, страстно полудял!

 

                      Възторжено небе след дъжд пороен,

                      дъга, пристигнала от чужди светове,

                      звезди, разсеяни сред звездоброя

                      и мъничко тъга в пастелни цветове...

 

                     В юмрук не стискай любовта ми - болно е...

                     Във тази пролет даже любовта цъфти,

                     ти разтвори без страх дланта си - волна е,

                     ала от тебе няма никога да отлети!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...