1 may 2013, 20:05

Нищо повече

  Poesía
665 0 4

 

 

                      И нищо повече не трябва в тази пролет -

                      един разцъфнал храст, за обич закопнял,

                      една обикновена, малка птичка в полет

                      и мъжки поглед, страстно полудял!

 

                      Възторжено небе след дъжд пороен,

                      дъга, пристигнала от чужди светове,

                      звезди, разсеяни сред звездоброя

                      и мъничко тъга в пастелни цветове...

 

                     В юмрук не стискай любовта ми - болно е...

                     Във тази пролет даже любовта цъфти,

                     ти разтвори без страх дланта си - волна е,

                     ала от тебе няма никога да отлети!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...