1.05.2013 г., 20:05

Нищо повече

664 0 4

 

 

                      И нищо повече не трябва в тази пролет -

                      един разцъфнал храст, за обич закопнял,

                      една обикновена, малка птичка в полет

                      и мъжки поглед, страстно полудял!

 

                      Възторжено небе след дъжд пороен,

                      дъга, пристигнала от чужди светове,

                      звезди, разсеяни сред звездоброя

                      и мъничко тъга в пастелни цветове...

 

                     В юмрук не стискай любовта ми - болно е...

                     Във тази пролет даже любовта цъфти,

                     ти разтвори без страх дланта си - волна е,

                     ала от тебе няма никога да отлети!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...