May 1, 2013, 8:05 PM

Нищо повече

  Poetry
661 0 4

 

 

                      И нищо повече не трябва в тази пролет -

                      един разцъфнал храст, за обич закопнял,

                      една обикновена, малка птичка в полет

                      и мъжки поглед, страстно полудял!

 

                      Възторжено небе след дъжд пороен,

                      дъга, пристигнала от чужди светове,

                      звезди, разсеяни сред звездоброя

                      и мъничко тъга в пастелни цветове...

 

                     В юмрук не стискай любовта ми - болно е...

                     Във тази пролет даже любовта цъфти,

                     ти разтвори без страх дланта си - волна е,

                     ала от тебе няма никога да отлети!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...