May 1, 2013, 8:05 PM

Нищо повече

  Poetry
663 0 4

 

 

                      И нищо повече не трябва в тази пролет -

                      един разцъфнал храст, за обич закопнял,

                      една обикновена, малка птичка в полет

                      и мъжки поглед, страстно полудял!

 

                      Възторжено небе след дъжд пороен,

                      дъга, пристигнала от чужди светове,

                      звезди, разсеяни сред звездоброя

                      и мъничко тъга в пастелни цветове...

 

                     В юмрук не стискай любовта ми - болно е...

                     Във тази пролет даже любовта цъфти,

                     ти разтвори без страх дланта си - волна е,

                     ала от тебе няма никога да отлети!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...