28 jul 2010, 9:44

Нищо случайно 

  Poesía
661 0 4

Мои са всички пътеки, в тях съм се вричал,

тук съм написал куплети и съм обичал,

пътища колко различни, в мен са се вплели,

всичките те си приличат, в нощите спрели.

 

Струва си,  чакам теб, мисля и те желая,

пазя нещата ти скътани и се надявам,

празно е, много е скучно, споменът лъха,

няма тук нищо случайно, ти си ми скъпа.

 

Ходя по стъпките твои, в  локвите стъпвам,

газя в калта и те търся, мокър до кости,

пия от капките тъжен, спирам без повод,

моля звездите за прошка и се завръщам.

 

© Валентин Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??