Нищо случайно
Мои са всички пътеки, в тях съм се вричал,
тук съм написал куплети и съм обичал,
пътища колко различни, в мен са се вплели,
всичките те си приличат, в нощите спрели.
Струва си, чакам теб, мисля и те желая,
пазя нещата ти скътани и се надявам,
празно е, много е скучно, споменът лъха,
няма тук нищо случайно, ти си ми скъпа.
Ходя по стъпките твои, в локвите стъпвам,
газя в калта и те търся, мокър до кости,
пия от капките тъжен, спирам без повод,
моля звездите за прошка и се завръщам.
© Валентин Ангелов All rights reserved.
