19 jul 2007, 15:23

ниски висини

  Poesía
918 0 2
Любов от безграничие
и страст от безразличие,
самота и пустота
от една изгубена душа...
а къде е реалността...?
Тази злоба е прокоба
и трябва да се боря аз...
бури и ветрове
и луди умове...
Къде е войнишкото ми Аз...??
Това, което бори се и страда...
воюва, не щади се...
Радост от прелюдия небесна,
радост от детски викове
не чувам аз, а само страхове...
безпочвени и жалки,
смешни и гротески,
ала изборът е мой...
за да бъда във покой,
ще трябва аз да поробувам
на собственото нечовешко аз...
Любовта, болката и самотата,
лудостта, прокобата и нищетата,
да са те под мойта власт...
и тогава ще чувствам, че живея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Цветанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...