divinagi (Даниела Цветанова) divinagi (Даниела Цветанова)
31
19 jul 2007, 15:23

ниски висини

  Poesía
921 0 2
Любов от безграничие
и страст от безразличие,
самота и пустота
от една изгубена душа...
а къде е реалността...?
Тази злоба е прокоба
и трябва да се боря аз...
бури и ветрове
и луди умове...
Къде е войнишкото ми Аз...??
Това, което бори се и страда...
воюва, не щади се...
Радост от прелюдия небесна,
радост от детски викове
не чувам аз, а само страхове...
безпочвени и жалки,
смешни и гротески,
ала изборът е мой...
за да бъда във покой,
ще трябва аз да поробувам
на собственото нечовешко аз...
Любовта, болката и самотата,
лудостта, прокобата и нищетата,
да са те под мойта власт...
и тогава ще чувствам, че живея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Цветанова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0