divinagi (Даниела Цветанова)
31 127
19.07.2007 г., 15:23 ч.

ниски висини 

  Поезия
646 0 2
Любов от безграничие
и страст от безразличие,
самота и пустота
от една изгубена душа...
а къде е реалността...?
Тази злоба е прокоба
и трябва да се боря аз...
бури и ветрове
и луди умове...
Къде е войнишкото ми Аз...??
Това, което бори се и страда...
воюва, не щади се...
Радост от прелюдия небесна,
радост от детски викове
не чувам аз, а само страхове...
безпочвени и жалки,
смешни и гротески,
ала изборът е мой...
за да бъда във покой,
ще трябва аз да поробувам
на собственото нечовешко аз...
Любовта, болката и самотата,
лудостта, прокобата и нищетата,
да са те под мойта власт...
и тогава ще чувствам, че живея...

© Даниела Цветанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??