divinagi (Даниела Цветанова)
31 127
19 июл. 2007 г., 15:23

ниски висини 

  Поэзия
644 0 2
Любов от безграничие
и страст от безразличие,
самота и пустота
от една изгубена душа...
а къде е реалността...?
Тази злоба е прокоба
и трябва да се боря аз...
бури и ветрове
и луди умове...
Къде е войнишкото ми Аз...??
Това, което бори се и страда...
воюва, не щади се...
Радост от прелюдия небесна,
радост от детски викове
не чувам аз, а само страхове...
безпочвени и жалки,
смешни и гротески,
ала изборът е мой...
за да бъда във покой,
ще трябва аз да поробувам
на собственото нечовешко аз...
Любовта, болката и самотата,
лудостта, прокобата и нищетата,
да са те под мойта власт...
и тогава ще чувствам, че живея...

© Даниела Цветанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??